User:Doc James/hold

From Wikipedia, the free encyclopedia


Диагноза[edit]

Диагноза анафилаксис се поставя въз основа на клиничните факти.[1] Ако се случи някое от следните три неща в рамките на няколко минути/часа след излагането на някой алерген, много вероятно е този човек да има анафилаксис:[1]

  1. Проблеми с кожата или лигавичната тъкан плюс затруднено дишане или ниско кръвно налягане
  2. Два-три от следните симптоми:
    a. Проблем с кожата или лигавицата
    b. Затруднено дишане
    c. Ниско кръвно налягане
    d. Стомашно-чревни симптоми
  3. Ниско кръвно налягане след излагане на известен алерген

Ако човек получи тежка реакция от ужилването на насекомо или от лекарство, кръвните проби за тритаза или хистамин (освободени от тъканните мастоцити) може да помогнат да се диагностицира анафилаксис. Тези тестове, обаче, не са много полезни, ако причината е храна или, ако човекът има нормално кръвно налягане[1] и те не могат да изключат диагнозата анафилаксис.[2]

Класификация[edit]

Има три основни класификации за анафилаксис. Анафилактичен шок се получава, когато кръвоносните съдове се разширят в по-голямата част от тялото (вазодилация на целия организъм), което причинява ниско кръвно налягане, което е с поне 30% по-ниско от нормалното кръвно налягане на лицето или с 30% под стандартните стойности. [3] Двуфазен анафилаксис се диагностицира, когато симптомите се появят наново в рамките на 1–72 часа, дори и човекът да не е имал повторен контакт с алергена, който е предизвикал първата реакция. [1] Според някои изследвания се твърди, че цели 20% от случаите на анафилаксис са двуфазови. [4] Когато симптомите се появяват отново, това обикновено става в рамките на 8 часа.[5] Вторичната реакция се лекува по същия начин, както първоначалния анафилаксис. [6] Реакциите на псевдоанафилаксис или анафилактоид са по-старите имена на анафилаксис, който не се дължи на алергична реакция, а се дължи на директно нараняване на тъканните мастоцити (дeгранулация на тъканните мастоцити). [5][7] Настоящото наименование, което използва Световната организация по алергология е “неимунен анафилаксис” [7] Някои хора препоръчват по-старите термини да не се използват повече.[5]

Тестване за алергия[edit]

thumb|Прави се тестване на дясната ръка за алергия на кожата Тестването за алергия спомага да се установи какво е причинило анафилаксиса на лицето. Има тестове за алергия на кожата (като тестовете с поставяне на определена лепенка) за някои храни и отрови. [2] Кръвните проби за конкретни антитела може да бъдат полезни, за да се установи алергия към млякото, яйцата, фъстъците, дървесните ядки и рибата. [2] Кожните тестове може да потвърдят алергията към пеницилин, но няма кожни тестове за други лекарства.[2] Може да се постави диагноза за неимунните форми на анафилаксис само чрез проверка на историята на лицето или като се подложи той/тя на алерген, който може да е предизвикал реакция в миналото. Няма кожни или кръвни тестове за неимунния анафилаксис. [7]

Диференциална диагноза[edit]

Понякога е трудно да се различи анафилаксиса от астма, припадъците поради липса на кислород (синкопи) и паническите атаки.[1] Хората с астма обикновено нямат сърбежи или стомашни или чревни симптоми. Когато човек припадне, кожата е бледа и няма обрив. На човек, който има паническа атака може да му се зачерви кожата, но няма копривна треска. [1] Други състояния, които може да имат подобни симптоми, включват натравяне с храна от развалена риба (скомброидоза)и инфекция от определени паразити (анисакиаза).[5]

Превенция[edit]

Препоръчителният начин за превенция на анафилаксис е да се избягва това, което е причинило реакцията в миналото. Когато това не е възможно, може да има някакви видове лечения, които да предотвратят реакцията на тялото на известния алерген (десензитизация). Лечението на имунната система (имунотерапията) с отрови на Хименоптера е ефективно за десензитизация на 80–90% при възрастните и 98% при децата срещу алергии към пчели, оси, стършели, оси от рода Vespa и огнени мравки. Оралната имунотерапия може да бъде ефективна при десензитизацията на някои хора към определени храни, включително мляко, яйца, орехи и фъстъци; тези лечения, обаче, често имат лоши странични ефекти. Десензитизацията е възможна също за много лекарства, обаче, повечето хора трябва просто да избягват проблемното лекарство. За тези, които реагират на латекс е важно да избягват храните, които съдържат субстанции, които са подобни на тази, която е причинила имунния отговор (храни, при които има кръстосана реактивност), като например авокадо, банани и картофи освен всички останали.[1]

Управление[edit]

Анафилаксис е спешна медицинска ситуация, при която са необходими животоспасяващи мерки, като например управление на дихателните пътища, допълнителен кислород, интравенозно вливане на големи количества флуиди и мониторинг от близо. [6] За лечение може да бъде избран епинефрин. Често в добавка към епинефрина се използват антихистамини и стероиди. [1] Щом състоянието на човека се нормализира, той/тя трябва да бъде наблюдаван/а в болницата от 2 до 24 часа, за да се подсигури симптомите да не се появят отново, което може да се случи, ако лицето има двуфазен анафилаксис. [5][4][8][9]

Епинефрин[edit]

thumb|Стара версия на EpiPen автоинжектор Епинефринът (адреналинът)е основното лечение за анафилаксис. Няма никаква причина той да не бъде използван (никакви абсолютни контраиндикации).[6] Препоръчва се да се инжектира разтвор на епинефрин в мускула на средната антеролатерална част на бедрото веднага щом се появи съмнение за анафилаксис. [1] Ако човекът не реагира добре на лечението, може да се поставя инжекция на всеки 5 до 15 минути.[1] При 16 до 35% от случаите е необходима втора доза. [5] Рядко са необходими повече от две дози.[1] За предпочитане е инжекция в мускула (интрамускулно приложение)пред инжекцията под кожата (подкожно приложение), при което лекарството може да се абсорбира твърде бавно.[10] Незначителните проблеми от епинефрина включват треперене, тревожност, главоболие и палпитации.[1]

Епинефринът може да не действа на хора, които взимат Бета-блокери.[5] В такъв случай, ако епинефринът не е ефективен, може да се приложи интравенозен глюкагон. Глюкагонът има такъв механизъм на действие, който не включва бета-рецептори.[5]

Ако е необходимо, епинефринът може също да бъде инжектиран във вената (интравенозна инжекция), като се използва разреден разтвор. Интравенозният епинефрин, обаче, се свързва с неравномерния сърдечен пулс (аритмия) и сърдечния удар (инфаркт на миокарда).[11] Автоинжекторите с епинефрин, които позволяват на хората с анафилаксис сами да си инжектират епинефрин в мускула обикновено са налични в две дози – една за възрастни и деца, които тежат повече от 25 кг.; една за деца, които тежат 10 до 25 кг. kg.[12]

Приложения[edit]

Антихистамините обикновено се използват в добавка към епинефрина. За тях се смяташе, че са ефективни въз основа на теоретична обосновка, но всъщност има много малко доказателства, че антихистамините всъщност са ефективни при лечението на анафилаксис. Според един обзор на Кохрейн от 2007 г. няма достатъчно добри проучвания, според които да може те да бъдат препоръчани. [13] Смята се, че антихистамините не въздействат за събирането на течности или за спазмите в дихателните пътища.[5] Кортикостероидите вероятно нямат въздействие, ако човекът понастоящем има епизод на анафилаксис. Те може да се използват с надеждата да се намали рискът от двуфазен анафилаксис, но ефективността им при предотвратяване на анафилаксис в бъдещето е несигурна.[4] Салбутамолът, който се дава през дихателно приспособление (небулайзър)може да има ефект, когато епинефринът не облекчава бронхоспазматичните симптоми.[5] Синият метилен се използва при тези, които не се влияят от други средства, защото той може да отпусне гладкия мускул.[5]

Приготовление[edit]

Хората, които са застрашени от анафилаксис се съветват да имат “план за действие при алергия”. Родителите трябва да информират училището за алергиите на децата си и как да действат при спешен случай на анафилаксис.[14] Планът за действие обикновено включва употребата на автоинжектори на епинефрин, препоръката да се носи медицинска гривна за предупреждение и съвети как да се избягват причинителите.[14] Има лечение за въздействие върху тялото, за да бъде то по-малко чувствително към субстанцията, която предизвиква алергичната реакция (алергенна имунотерапия)по отношение на определени причинители. Този вид терапия може да предотврати бъдещите епизоди на анафилаксис. Установено е, че един многогодишен курс от подкожна десензитизация е ефективен срещу жилещите насекоми, докато оралната десензитизация е ефективна за много храни.[6]

Перспектива[edit]

Има голям шанс за възстановяване, когато се знае каква е причината и човекът бъде лекуван веднага.[15] Дори, ако не се знае каква е причината, ако има налично лекарство, което да спре реакцията, човекът обикновено се възстановява добре.[9] Ако настъпи смърт, това обикновено се дължи или на респираторна причина (обикновено – запушване на дихателните пътища) или на кардиоваскуларна причина (шок).[5][16] Анафилаксисът причинява смърт при 0.7–20% от случаите.[9][17] В някои случаи смъртта е настъпила за броени минути.[1] При хората, които имат анафилаксис, причинен от физическо натоварване обикновено има благоприятен изход с по-малко на брой и не толкова тежки епизоди, докато те остаряват.[18]

Вероятност[edit]

Случаите на анафилаксис са 4–5 на 100000 души на година,[5] с риск през целия живот 0.5%–2%.[1] Бройките изглежда се увеличават. Броят на хората с анафилаксис през 1980-те беше приблизително 20 на 100000 годишно, докато през 1990-те беше 50 на 100000 годишно. [6] Изглежда, че увеличението се отнася основно за анафилаксис, причинен от храна.[19] Рискът е по-голям при младите хора и жените.[6][5]

Понастоящем анафилаксисът причинява 500–1000 смъртни случая годишно (2.4 на милион) в Съединените щати, 20 смъртни случая в Обединеното кралство (0.33 на милион)и 15 смъртни случая годишно в Австралия (0.64 на милион). [5] Смъртните случаи са намаляли през 1970-те и 2000-те.[20] В Австралия, смъртните случаи от анафилаксис причинени от храна се случват основно при жени, докато смъртните случаи поради ухапвания от насекоми се случват предимно при мъже.[5] Смърт от анафилаксис най-често се предизвиква от лекарства.[5]

История[edit]

Терминът “афилаксис” е измислен от Чарлс Ричет през 1902 г. и по-късно бил променен на “анафилаксис”, защото звучало по-добре.[2] По-късно, през 1913 г. той бил награден с Нобеловата награда за медицина и физиология за работата си над анафилаксис.[9] За самата реакция, обаче, е съобщавано от древни времена. [7] Терминът идва от гръцки език|гръцките думи ἀνά ана, срещу и φύλαξις филаксис, защита.[21]

Научно-изследователска работа[edit]

Непрекъснато се полагат усилия да се разработи епинефрин, който да може да се прилага под езика (сублингвален епинефрин) за лечението на анафилаксис.[5] Изследва се подкожното инжектиране на анти-IgE антитялото Омализумаб като метод за превенцията на повторна поява, но все още не се препоръчва. [1][22]

Отпратки[edit]

  1. ^ a b c d e f g h i j k l m n o Simons, F. E.; World Allergy, Organization (2010 May). "World Allergy Organization survey on global availability of essentials for the assessment and management of anaphylaxis by allergy-immunology specialists in health care settings" (PDF). Annals of Allergy, Asthma & Immunology : Official Publication of the American College of Allergy, Asthma, & Immunology. 104 (5): 405–12. doi:10.1016/j.anai.2010.01.023. PMID 20486330. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  2. ^ a b c d e Boden, S. R.; Wesley Burks, A. (2011 Jul). "Anaphylaxis: a history with emphasis on food allergy". Immunological Reviews. 242 (1): 247–57. doi:10.1111/j.1600-065X.2011.01028.x. PMC 3122150. PMID 21682750. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  3. ^ Limsuwan, T.; Demoly, P. (2010 Jul). "Acute symptoms of drug hypersensitivity (urticaria, angioedema, anaphylaxis, anaphylactic shock)" (PDF). The Medical Clinics of North America. 94 (4): 691–710, x. doi:10.1016/j.mcna.2010.03.007. PMID 20609858. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  4. ^ a b c Lieberman P (September 2005). "Biphasic anaphylactic reactions". Ann. Allergy Asthma Immunol. 95 (3): 217–26, quiz 226, 258. doi:10.1016/S1081-1206(10)61217-3. PMID 16200811.{{cite journal}}: CS1 maint: date and year (link)
  5. ^ a b c d e f g h i j k l m n o p q r Lee, J. K.; Vadas, P. (2011 Jul). "Anaphylaxis: mechanisms and management". Clinical and Experimental Allergy : Journal of the British Society for Allergy and Clinical Immunology. 41 (7): 923–38. doi:10.1111/j.1365-2222.2011.03779.x. PMID 21668816. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  6. ^ a b c d e f Simons FE (October 2009). "Anaphylaxis: Recent advances in assessment and treatment" (PDF). J. Allergy Clin. Immunol. 124 (4): 625–36, quiz 637–8. doi:10.1016/j.jaci.2009.08.025. PMID 19815109.{{cite journal}}: CS1 maint: date and year (link)
  7. ^ a b c d Ring, J.; Behrendt, H.; De Weck, A. (2010). "History and classification of anaphylaxis" (PDF). Chemical Immunology and Allergy. 95: 1–11. doi:10.1159/000315934. ISBN 978-3-8055-9441-7. PMID 20519878.{{cite journal}}: CS1 maint: date and year (link)
  8. ^ "Emergency treatment of anaphylactic reactions – Guidelines for healthcare providers" (PDF). Resuscitation Council (UK). January 2008. Retrieved 2008-04-22.{{cite web}}: CS1 maint: date and year (link)
  9. ^ a b c d Marx, John (2010). Rosen's emergency medicine: concepts and clinical practice 7th edition. Philadelphia, PA: Mosby/Elsevier. p. 15111528. ISBN 9780323054720.
  10. ^ Simons, K. J.; Simons, F. E. (2010 Aug). "Epinephrine and its use in anaphylaxis: current issues". Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology. 10 (4): 354–61. doi:10.1097/ACI.0b013e32833bc670. PMID 20543673. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  11. ^ Mueller, UR (2007 Aug). "Cardiovascular disease and anaphylaxis". Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology. 7 (4): 337–41. doi:10.1097/ACI.0b013e328259c328. PMID 17620826. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  12. ^ Sicherer, S. H.; Simons, F. E.; Section On Allergy And Immunology, American Academy of Pediatrics (2007 Mar). "Self-injectable epinephrine for first-aid management of anaphylaxis". Pediatrics. 119 (3): 638–46. doi:10.1542/peds.2006-3689. PMID 17332221. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  13. ^ Sheikh A, Ten Broek V, Brown SG, Simons FE (August 2007). "H1-antihistamines for the treatment of anaphylaxis: Cochrane systematic review". Allergy. 62 (8): 830–7. doi:10.1111/j.1398-9995.2007.01435.x. PMID 17620060.{{cite journal}}: CS1 maint: date and year (link) CS1 maint: multiple names: authors list (link)
  14. ^ a b Martelli, A.; Ghiglioni, D.; Sarratud, T.; Calcinai, E.; Veehof, S.; Terracciano, L.; Fiocchi, A. (2008 Aug). "Anaphylaxis in the emergency department: a paediatric perspective". Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology. 8 (4): 321–9. doi:10.1097/ACI.0b013e328307a067. PMID 18596589. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  15. ^ Harris, edited by Jeffrey (2007). Head and neck manifestations of systemic disease. London: Informa Healthcare. p. 325. ISBN 9780849340505. {{cite book}}: |first= has generic name (help); Unknown parameter |coauthors= ignored (|author= suggested) (help)
  16. ^ Cite error: The named reference Khan11 was invoked but never defined (see the help page).
  17. ^ Triggiani, M.; Patella, V.; Staiano, R. I.; Granata, F.; Marone, G. (2008 Sep). "Allergy and the cardiovascular system". Clinical and Experimental Immunology. 153 (Suppl 1): 7–11. doi:10.1111/j.1365-2249.2008.03714.x. PMC 2515352. PMID 18721322. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  18. ^ editor, Mariana C. Castells (2010). Anaphylaxis and hypersensitivity reactions. New York: Humana Press. p. 223. ISBN 9781603279505. {{cite book}}: |last= has generic name (help)
  19. ^ Koplin, J. J.; Martin, P. E.; Allen, K. J. (2011 Oct). "An update on epidemiology of anaphylaxis in children and adults". Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology. 11 (5): 492–6. doi:10.1097/ACI.0b013e32834a41a1. PMID 21760501. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  20. ^ Demain, J. G.; Minaei, A. A.; Tracy, J. M. (2010 Aug). "Anaphylaxis and insect allergy". Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology. 10 (4): 318–22. doi:10.1097/ACI.0b013e32833a6c72. PMID 20543675. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
  21. ^ "anaphylaxis". merriam-webster.com. Retrieved 2009-11-21.
  22. ^ Vichyanond, P (2011 Sep). "Omalizumab in allergic diseases, a recent review". Asian Pacific Journal of Allergy and Immunology / Launched by the Allergy and Immunology Society of Thailand. 29 (3): 209–19. PMID 22053590. {{cite journal}}: Check date values in: |date= (help)
Retrieved from "https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=User:Doc_James/hold&oldid=1168385169"